Едно от основните действия, които извършваме, когато използваме компютър, е да го свържем с мрежата. По този начин можем да сърфираме в интернет и да извършваме изтегляния например или да осъществяваме достъп до имейла си, което не би било възможно без тази връзка. Има няколко мрежови елемента, които са от съществено значение, за да бъде свързаността възможно най -идеална и правилна и това са:
IPТова е адресът на Интернет протокола (Internet Protocol), който прави оборудването или сървъра в състояние да се свърже с мрежата и да бъде разпознат от другите елементи на системата.
DNSСистема за имена на домейни, която е система за имена на домейни, която позволява превод на IP адреси в имена на уеб домейни
DHCPПротокол за динамична конфигурация на хост, който е протокол, който отговаря за предоставянето на IP адреси на компютрите в мрежата
В допълнение към това, IP адресите на оборудването могат да бъдат фиксирани или динамични (DHCP). Когато устройството има динамичен адрес, той ще се променя често, но има определени устройства, при които адресът не може да бъде променен, в този случай целта е да се присвои фиксиран IP.
Solvetic ще обясни процеса на конфигуриране на IP, DNS и DHCP в CentOS 8 за управление на мрежовите параметри по много по -централизиран начин.
1. Как да идентифицирате мрежовия адаптер CentOS 8
Етап 1
За да знаем идентификатора на мрежовия адаптер, трябва да влезем в директорията etc / sysconfig / network-scripts / и там да изброим елементите:
cd etc / sysconfig / network -scripts / ls -lah
Увеличете
В този случай можем да видим, че нашият адаптер е идентифициран като "ifcfg-enp0s3". В случай, че имате повече мрежови адаптери, те ще бъдат идентифицирани със синтаксиса ifcfg-ensxxx.
Това е файлът за редактиране, за да обработи мрежовата конфигурация и да я дефинира, ако е необходимо.
Стъпка 2
За да редактираме необходимите мрежови конфигурации, ще използваме текстов редактор и ще вземем идентификатора на адаптера, в този случай той ще бъде следният:
nano / etc / sysconfig / network-scripts / ifcfg-enp0s3При достъп до този файл откриваме всички подробности за мрежата като:
- Момче
- Име на адаптера
- Тип на зареждане
- Тип устройство и др
Увеличете
Стъпка 3
Там трябва да добавим реда в началото на файла, отнасящ се за MAC адреса на устройството, за да го знаем, трябва да изпълним следното:
ip към
Увеличете
Стъпка 4
Както можем да видим, в нашия адаптер е MAC адресът в реда link / ether, тези 6 двойки буквено -цифрови знаци са въведени в предишния файл със следния синтаксис:
HWADDR = ”00: 00: 00: 00: 00: 00 ″
Увеличете
Този процес ни позволява да използваме IP адрес в режим DHCP, тоест динамично.
Запазваме промените с помощта на клавишите Ctrl + O и излизаме от редактора с помощта на клавишите Ctrl + X.
Стъпка 5
За да влязат в сила промените, можем да изключим системата, като изпълним:
изключване -r сегаИли, ако не искаме да рестартираме компютъра, просто рестартирайте мрежовата услуга със следната команда:
systemctl рестартирайте network.serviceСтъпка 5
Сега, след това, можем да проверим IP адреса, DNS и други параметри, като изпълним „ifconfig“:
Увеличете
2. Как да настроите IP адрес, DNS и статичен шлюз на CentOS 8
Както споменахме, в някои случаи компютърът трябва да има статичен IP адрес поради процеси или задачи, така че в Solvetic ще научите как да присвоите статичен IP адрес на вашия сървър CentOS 8.
Етап 1
В този случай трябва отново да получим достъп до конфигурационния файл на мрежовия адаптер:
nano / etc / sysconfig / network-scripts / ifcfg-enp0s3Там ще добавим следните редове:
Редактира се от dhcp в static
BOOTPROTO = ”статично”
Това е желаният IP адрес за сървъра
IPADDR = 192.168.0.38
Маска на подмрежата
NETMASK = 255.255.255.0
Gateway
GATEWAY = 192.168.0.1
Тази стойност е зададена на Да, така че да е активирана при стартиране на компютъра.
ONBOOT = "да"
Основен DNS сървър
DNS1 = 8.8.8.8
Вторичен DNS сървър
DNS2 = 8.8.4.4
Увеличете
ЗабележкаВ този случай сме използвали публичния DNS на Google, но можете да използвате каквото искате.
Запазваме промените с клавишите Ctrl + O и излизаме от редактора с клавишите Ctrl + X.
Стъпка 2
Продължаваме да рестартираме компютъра, за да приложим промените:
systemctl рестартирайте мрежатаЗа да проверите дали промените са приложени, изпълнете следното:
ip към s enp0s3
Увеличете
Стъпка 3
Проверяваме маршрутизацията:
ip r
Увеличете
Стъпка 4
Можем да изпълним пинг, за да потвърдим връзката с външната мрежа:
Увеличете
3. Как да конфигурирате мрежата от CentOS 8 Network Manager
Това е метод, който използва командата nmtui, която е TUI приложение за взаимодействие с NetworkManager и с която ще бъде възможно да се редактират различни аспекти на мрежата.
Етап 1
За неговото използване ние изпълняваме следното:
nmtui редактирайте enp0s3
Увеличете
Стъпка 2
При натискане на Enter ще видим следното:
Увеличете
Там по подразбиране можем да видим идентификатора на мрежовия адаптер, който е конфигуриран от DHCP (автоматично), ако искаме да зададем IP ръчно, трябва да използваме клавиша Tab, за да изберем реда „Конфигурация на IPv4 и там натискаме Enter, за да изберем опция „Ръководство“:
Увеличете
Стъпка 3
Даваме Enter и сега избираме полето Show:
Увеличете
Стъпка 4
Там избираме всяко поле и натискаме Enter, за да въведем необходимите стойности на IP:
Увеличете
Стъпка 5
Използваме клавиша Tab, за да преминем към Приемам и прилагаме промените, за да проверим дали желаният IP е установен:
Увеличете
С всеки от тези методи ще можем да зададем типа на IP, както и DNS или шлюза в CentOS 8.
